Тест на Hybrid SLI, базирано на вградената видеокарта GeForce 8200

SLI режима на свързване на NVidia видеокарти е един от най-ефективните начини за повишаване на видео-производителността на системата. Аналогично свързване има и при АТI, наречено CrossFire.
Хубавите дънни платки с два PCI-E, поддържащи SLI или CrossFire са доста скъпи. Видеокартите за подобно свързване като минимум трябва да са от среден клас нагоре.
Повечето потребители отлично знаят от многобройните обзори на какво са способни например две видеокарти GeForce 8800GT в SLI, или са виждали невероятно високите резултати, демонстрирани от тандема 2*CrossFire Radeon HD4770.
Популярността на SLI и CrossFire е дотолкова голяма, че АТI и NVidia решиха да въведат популятните наименования и в ниския до среден клас. Самите потребители също са доволни, че ненужните вградени видео-карти (за които все пак е платено при покупката на дънната платка) са в състояние да подпомогнат производителността на външната видеокарта.
В тази статия ще покажем доколко производителността се подобрява при използване на вграденото и външното ядро в Hybrid SLI режим.
Разполагаме с дънната платка ASROCK K10N78 FULL HD-HSLI R3.0, която има вградено видеоядро NVidia GeForce 8200 и заявена поддръжка на Hybrid SLI. Дънната платка е доста качествено изпълнена и е във формат Full ATX.
За GeForce 8200 е заявено от производителя, че е възможно да работи в режим Hybrid SLI единствено с видеокартите GeForce 8400GS и GeForce 8500GT, коитo явно имат сродни видео-ядра с това на вградената GF8200.
За щастие в нашия офис разполагаме, както с GeForce 8400GS, така и с GeForce 8500GT. За да бъде теста по-интересен, в него сме включили мощната в близкото минало GF 8600GTS и най-новата видеокарта от среден клас на ATI (Radeon HD5670 DDR5).
Тестовата ни машина е базирана на AMD Athlon II X3 405e (2.30GHz). Операционната система е Windows 7.

Първото, което забелязваме от тестовите резултати е много добрата производителност на вградената GeForce 8200 (много добра за вградена видео-карта).
GeForce 8400GS се представя добре, но липсва голяма разлика от вградената видеокарта. GeForce 8500GT се базира на почти същото ядро като GF8200 и GF8400GS, но за разлика от тях е с двойно по-голяма шина (128-бита), както и с по-бързата DDR3 пaмет.
Съвместната работа на GeForce 8400GS и вградената GF8200 показва добър прираст на производителност. За разлика от тях обаче GF 8500GT и GF8200 не показват никакъв прираст, дори се наблюдава лек спад на производителността - явно бавната памет на вградената карта спъва бързата DDR3 на GF 8500GT.
GеForce 8600GTS показва значително по-добри резултати от работещите в Hybrid SLI видеокарти.
Още по-добра производителност демонстрира новата ATI Radeon HD5670, с коята вероятно могат да се играят най-съвременните видеоигри.
Заключение. Режима Hybrid SLI  в новите дънни платки, базирани на NVidia чипсети с интегрирано графично ядро може да повиши в голяма степен производителността на бюджетните видео-карти.
Hybrid SLI e добра възможност да ползвате това, за което сте платили.
Искам да отбележа, че 3DMark не може да бъде сериозен показател за производителност, затова вероятно голяма част от предимствата на съвместната работа на вградената и външната видеокарти не  могат да бъдат отчетени в този обзор.

Виж още

Ъпгрейт на IBM Thinkpad R50 с N-wireless адаптер

IBM Thinkpad R50 (IPS) е сред най-търсените ни лаптопи. Един от основните му недостатъци е свързан с работата на безжичната мрежова карта. Това не е проблем на лаптопа, а на wireless mini pci адаптера Intel 2100bg. Aналогичен проблем се наблюдава и при други модели на IBM, снабдени със същата или Cisco и Atheros wireless карти. Това са моделите Thinkpad T40, Thinkpad T41, Thinkpad X31/32. По-новите модели след Thinkpad T42, Thinkpad X40 са комплектовани с по-sywreменния безжичен продукт на Intel (2200bg), при който няма проблеми при свързване с безжична мрежа.
Проблем на по-старите 11-Мбитови карти, сред които е и Intel 2100bg е трудност при свързването с някои криптирани мрежи и честото губене на мрежа.
Проблемът лесно се отстранява чрез смяна на безжичната карта с по-нова 54-Мбитова, една от най-качествените сред които е Intel 2200bg. При поставяне на Intel 2200bg на Pentium M лaптоп, се покрива сертификата Centrino, като съответно при зареждане на системата стои съответното лого.

Потребители, незапознати с особеностите на марковите машини от висок клас, вероятно биха срещнали големи трудности при подмяна на безжичната мрежова карта. Проблемът е, че в BIOS на лаптопите от висок клас като Thinkpad, Tecra, Latitude sa вкарани номера за идентификация на безжичните устройства. Затова има многобройни модификации на Intel 2100/2200, носещи логото на IBM, Toshiba, DELL, HP. Същността на тази защита е, че при засичане на мрежова карта, извън "одобрените", лаптопът отказва да зарежда системата.
Добрата новина за притежателите на IBM Thinkpad е наличието на cd iso файл, който сваля защитата на BIOS в лаптопа и може да бъде инсталирана всякаква mini pci wireless карта. Лошата новина е, че този мод не минава при машини след IBM Тhinkpad T42.
Отскоро на пазара нa безжична техника се налага N-стандарта с невероятните 150-300-Мбит/с предаване на информация. Точно с такава мрежова карта от TP-Link ще се опитаме да ъпгрейтнем IBM Thinkpad R50, с което сравнително старият модел става значително по-актуален откъм комуникационни възможности от почти всеки нов лаптоп на пазара (все още N-wireless aдаптери не се ползват в съвремените лаптопи).
След като предварително моднахме Thinkpad R50 с "no-1802", новата mini pci n-wireless карта на TP-Link се разпозна без проблеми от системата като Atheros AR5008.

Индикатора за връзка показа невероятните 300Mbps. Липсва какъвто и да било проблем със свързването към криптирани мрежи, както и със стабилността на връзката.
За сравнение ви показваме скрийн-шот от работата на Thinkpad R50 с Intel 2100bg, Intel 2200bg и мрежова карта на Philips.

Intel 2200bg неслучайно се е превърнала в легенда, дори и новият ТP-Link не може да покаже толкова добра чувствителност.


Заключение: IBM Thinkpad R50, както и други Pentium M модели, могат да бъдат достатъчно актуални откъм комуникационни възможности за години напред, след поставяне на N-Wireless адаптер.

Виж още

ATI Radeon HD5670 DDR5 - на какво е способна най-новата видеокарта на ATI от среден клас

За пореден път първи представяме резултати от тестове на видеокарта, за която все още липсват тестови данни и обзори. Това е новата видеокарта на ATI от средният клас, моделът HD5670 с DDR5 памет.
Наскоро тествахме горният среден клас на ATI (Radeon HD5750) и честно казано бяхме леко разочаровани - видеокартата по-никакъв начин не ни убеди, че е по-добра от предходния "хит в средния клас" HD4770 и дори от доста по-евтината HD4730.
Тестваната в тази статия видеокарта има по-скромни претенции, защото се явява приемник на Radeon HD4670 - един от най-добрите продукти в бюджетния клас гейм-видеокарти.

Видеокартата ни учудва с изключително компактните си размери. Охладителят използван от PowerColor е традиционния за продуктите на компанията от среден клас, бавнооборотен, безшумен и излючително ефективен продукт на Artic Cooling. Впечатление прави липсата на захранващ куплунг, което е нормално предвид най-новия технологичен процес (40nm) и рекордно ниската консумация на видеокартата. Сами виждате на фотографията по-долу разликата с главният конкурент в днешните тестове - NVidia GeForce 9600GT.

Дори и в сравнение с по-слаб конкурент, актуалната и днес със своята добра производителност NVidia GeForce 8600GTS, HD5670 е видимо по-компактна.

Чуждестранните обзори на нови видеокарти често са абсурдни за масовия потребител. Неуместно е карта от бюджетен до среден клас да се тества на скъпите Core i7 и Phenom II конфигурации, където видеокарите явно показват значително по-добри резултати от тези, които биха демонстрирали в машина от тяхния ценови клас.
Затова днес ще изпробваме възможностите на Radeon HD5670 на три достъпни за масовия потребител конфигурации:
- HP Compaq dc7600 с Pentium 4 2.80GHz HT. Надеждна маркова машина, най-слабото място на която е видеосистемата;
- Двуядрена конфигурация, базирана на пъргавия Dual Core Celeron T3200 (2.40GHz);
- Четириядрена конфигурация с най-достъпния четириядрен AMD Athlon II X4 620.

ТЕСТ НА PENTIUM 4 КОНФИГУРАЦИЯ ПОД WINDOWS XP

Новата видеокарта се представя изненадващо добре на сравнително евтиния HP dc7600. Конкурент се явява единствено мощната 256-битова GeForce 9600GT.

В 3DMark тестовете HD5670 е едноличен победител, като само в стария 3DMark 2001 губи минимално от NVidia 9600GT.
Доскорошният шампион на средният клас - GeForce 8600GTS губи значително от HD5670.
Разликата в производителността с вградената GMA900 и дори отделната GeForce 6200 е в десетки пъти.

Radeon HD5670 показва изключителен потенциал в OpenGL тестовете, но в реални приложения като Catia, Maya, SolidWorks не може да покаже предимство пред NVidia 9600GT и NVidia 8600GTS.

ТЕСТ НА DUAL CORE T3200 КОНФИГУРАЦИЯ ПОД WINDOWS XP

 

Резултатите с двуядреният T3200 явно се подобриха спрямо Pentium 4HT, но разликата между HD5670 и 9600GT почти се запази - двете видеокарти са напълно равностойни, въпреки явно различният ценови сегмент, към които спадат.

В 3DMark пакетите този път с минимална преднина победител е NVidia 9600GT, но разликата е толкова малка, че може да бъде променена при второ преминаване на тестовете. NVidia 8600GTS отново няма никакви шансове да се доближи до производителността на HD5670.

 

Резултатите в OpenGL при двуядрен процесор излъчват победител със значителна разлика - това е HD5670. Интересен е провала на 9600GT в SolidWorks, докато 8600GTS показва много по-добър резултат.

ТЕСТ НА QUAD CORE ATHLON XII КОНФИГУРАЦИЯ ПОД WINDOWS 7

  

За по-добра актуалност видео-тестовете, избрахме Windows 7 за демонстрация на производителността при четири-ядрена конфигурация. 

  

Леко предимство за NVidia 9600GT пред HD5670. Теоретично HD5670 би трябвало да покаже много по-добри резултати, но незнайно защо комбинацията на ATI/AMD видеокарта и AMD процесор отчитат много по-ниска производителност за CPU, отколкото в тандем с NVidia видеокарта.

 

Напълно равностойно представяне на HD5670 и 9600GT в по-старите 3DMark пакети. Трябва да направим уточнение, че това са тестове за Windows XP, които в Windows 7 работят в XP Mode, понижава резултатите. 

ЗАВИСИМОСТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА RADEON HD5670 OT ПРОЦЕСОРА

 

Наблюдава се сериозен ръст на резултатите в 3DMark на бюджетния двуядрен Т3200 спрямо по-стария Pentium 4HT. 

Поставили сме резултати и от Quad Core AMD X4 620, но те не са толкова коректни, предвид, че са Windows 7 и се сравняват с резултати от Windows XP. XP Mode на Windows 7 не може да подкара Windows XP приложения със същата производителност, както родната ОС. Въпреки това, в по-новите 3DMark 2005 и 3DMark 2006, Athlon II X4 620 демонстрира видимо по-добра производителност от двуядреният T3200.

ГАЛЕРИЯ

 

  

  

  

  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ATI Radeon HD5670 безспорно е новият шампион на средният клас, предвид изключително високата си производителност и икономичност. Постигнато е значително подобрение спрямо HD4670. Видеокартата демонстрира производителност на нивото на NVidia 9600GT, която е продукт от по-висок клас, 256-битова шина и значително по-висока консумация. Освен това, HD5670 е новител на последните технологии, които не се поддържат от значително по-скъпи видеокарти.

NVidia към момента не могат да предложат продукт с подобна производителност в същия клас. Новите видеокарти на NVidia са просто преименовани стари ядра, произведени с по-съвременен технологичен процес.

Ще уточня, че въпреки чудесните показатели на тази видеокарта, за по-ниска цена в момента може да се закупи Radeon HD4730, която според нас има минимална, но все пак по-добра производителност.

Всички налични видеокарти при нас, може да видите в ценовата ни листа.

Виж още

Toshiba Portege M200 - още един качествен японски таблет

Преносимите компютри с активен дисплей стават все по-популярни. До голяма степен това е повлияно от развитието на графичните възможности на операционните системи за разпознаване на текст и управление чрез магнитен стилус и/или допир.
Преди да преминем към описанието и теста на Toshiba Portege M200 Tablet, ще направим кратко уточнение относно принципа на работа на планшетните компютри (лаптопи).
Те биват два основни вида:
- Планшет, работещ на електро-магнитен принцип. Работата е възможна само чрез взаимодействие на екрана със специален стилус. Точността на този вид таблети е значително по-висока от тази, основана на втория принцип на взаимодействие;
- Таблет, чуствителен към натиск. Поради ниската чувствителност доскоро бе рядко срещан, но с оглед на много по-ниската цена, напоследък става все популярен. Предимство е възможността за управление без стилус. Ниската чувствителност го прави неподходящ за прецизна графична работа. Резисторното покритие значително влошава оптичните свойства на екрана.
Много потребители не правят разлика между двата типа планшетни компютри. Всъщност истината е, че обикновения потребител не подозира за съществуването на скъпите електро-магнитни таблети, които предвид високата си цена, могат да се срещнат единствено в дизайнерски студия.
Възможност за работа с такава техника е придобиването на електро-магнитен таблет втора употреба, отчислен от складовете на западно-европейските и американските корпоративни клиенти.

Такъв е произходът и на тестваният в тази статия Toshiba Portege M200. Бройката, която подбрахме за тест външно нямаше следи от употреба, екранът бе в идеално състояние, батерията е с почти максимален капацитет, електро-магнитният стилус реално бе нов.
Toshiba, както и всеки друг японски производител (Panasonic, Fujitsu, Sony), подхожда традиционно недружелюбно към потребителя, явяващ се лаик в компютърните технологии. Това е валидно в особено голяма степен за японската компютърна техника от висок бизнес клас. Десетки драйвери, настройки, нестандартен BIOS с ограничени възможности - всичко това би довело до отчаяние човек, отскоро работещ с компютърна техника. Дори и ние, хора сблъскали се със стотици модели компютри и лаптопи, при мисълта за инсталация на японски лаптоп (особенно без оптично устройство), се настройваме за битка, а не за рутинна дейност.
Битката с Portege M200 бе тежка и продължителна, добре, че на наша страна бяха оригинално PCMCIA Toshiba DVD-ROM устройство и USB FDD. В крайна сметка подкарахме Toshiba Portege M200 с Windows XP Tablet Edition с всичките прелести на машината, някои от които ни изненадаха с наличието си в такъв лаптоп.

ДИЗАЙН И КОРПУС

Toshiba Portege M200, в сравнение с IBM Thinkpad X41 например, изглежда тромаво и ретро. Това обаче е само първоначално впечатление, а и определена пристрастност към Thinkpad.
Като тегло, М200 е доста комфортен за пренасяне планшетен лаптоп. Традиционно за по-новите серии на Toshiba (Tecra, Portege), корпусът е изработен от тънък метален лист, намиращ се на разстояние от вътрешните компоненти. Корпусът е осеян с множество вентилационни отвори, осигуряващи идеална вентилация и надеждна работа. Активната вентилационна система е напълно безшумна.
Слабото място на планшетните лаптопи е шарнирът на пантите. Portege M200 е толкова добре проектиран, че дори при изпитвани от нас бройки, които изглеждат свърх-употребявани, шарнирът работи безотказно и без ни най-малък луфт. Панти на стандартен лаптоп изглеждат по-малко надеждни от закрепването на дисплей към корпус при Toshiba M200.

ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Изключително мека и чувствителна клавиатура (все по-често ми идват еретични мисли, че Toshiba имат по-добра клавиатура от IBM Thinkpad).
Джойстика е отличен, но не може да "чете мисли", както този на Thinkpad.
Тач-пада в различни модели на Toshiba има свои виждания за чувствителност, понякога даже сам взима решения. В този модел обаче джойстика е много послушен и не е склонен да проявава волности.
Главният орган за управление, разбира се е електро-магнитният екран.

ЕКРАН

За съжаление екранът е стандартен TN+Film дисплей. Добра яркост и контрастност, но все пак е далеч като визия от ярките и наситени IPS/AFFS дисплеи на други модели (например екраните на HP Compaq nc4400/nc4200, IBM Thinkpad X41 Tablet).
От друга страна, екранът е с рекордна резолюция на инч - 1400*1050 резолюция на малък 12" дисплей е мечта за всеки художник и дизайнер.
Предвид изключителната резолюция, рисуването и писането са значително по-реалистични, отколкото на стандартната за AFFS резолюция (1024*768).
Работата с такава голяма резолюция и бързата обработка на командите се подпомагат от отделна видеокарта и мощен хардуер.

ХАРДУЕР

Високата резолюция, разбира се не може да се поддържа коректно от слабите INTEL GMA видеокарти. Затова Toshiba са се доверили на графично решение от NVidia - GeForce FX5200 Go.
Процесорът е Pentium M на 1500MHz - достатъчно мощен за повечето проложения и достатъчно икономичен, за да позволи от два до три часа автономна работа. Все още Pentium M е ненадминат откъм съотношение производителност/икономичност.
Паметта е по-старата DDR, но предвид, че Portege M200 работи с видео-карта, притежаваща отделна локална памет, новата DDR2 не би дала предимство на таблета.

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

Сравняваме Toshiba Portege M200 с два други таблета - компактното бижу IBM Thinkpad X41 и мощният 2.00GHz-ов HP Compaq tc4200. Също така като показател за производителност, в сравнителният тест включваме и актуалният двуядрен DELL Latitude D420.

От таблицата виждаме, че Toshiba Portege M200 е аналог по производителност на IBM Thinkpad X41. Както и предполагахме, по-новата DDR2 памет на X41 не дава почти никакво предимство на Thinkpad. Учудени сме от равните резултати, защото IBM X41 има Dothan процесор с 2MB кеш, който би трябвало осезаемо да е по-бърз от по-стария Banias на Toshiba M200.
HP Compaq tc4200 е едноличен победител в системните тестове, докато двуядреният DELL Latitude D420 е по-скоро аутсайдер в тази компания.
Забелязвате, че всички лаптопи, освен Portege M200 имат вградени графични ядра от Intel. Интересно е какво предимство дава NVidia FX5200 спрямо Intel GMA 900/950. В игровите тестове забелязваме равностойни показатели. Известно е, че синтетиката прекалено добре се отнася към вградените видео-ядра, докато реалните приложения показват съвсем различен баланс на графичните сили.
Дори и да приемем, че в DirectX, по-старата FX5200 е равностойна с Intel GMA 900/950, в друга голяма част от графичните приложения (OpenGL) се наблюдава следната картина:

Тоест отчита се смазващо превъзходство на GeForce FX5200 над вградените видеокарти в OpenGL.

ИНТЕРЕСНИ ФУНКЦИИ

Toshiba Portege M200, изненадващо за нас се оказа, че притежава акселерометър (както този в IBM Thinkpad). Освен за паркиране на четящите глави на хард-диска, датчика за ускорение може да управлява ориентацията на екрана.
Екранът притежава няколко интересни хардуерни бутона, както и много-позиционен джойстик. Доста време отделихме, за да инсталираме десетките драйвери на Toshiba за да може пълноценно да ползваме тези бутони.
Доста оригинално решение са и електро-магнитните странични "бутони", които се задействат само чрез стилуса.

ГАЛЕРИЯ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Качествен и солиден таблет от лидера в производството на планшетни компютри. Не открихме слаби места в тествания лаптоп - това е максимално балансирана откъм производителност, функционалност, здравина и дизайн машина.
И едно заключително и поучително уточнение - този японски таблет не е за начинаещи потребители и такива с под средна компютърна грамотност.

Наличните таблети може да видите в ценовата ни листа.

Виж още