Диагностика на глупостта

Колкото по-прост е един човек, толкова неспособен е да се самооцени. Глупавият няма разум да се самодиагностицира като глупав. Невежият няма знания и методика според които да съизмери своите малки или грешни знания. Иначе не би бил тъп.
Глупостта е като пътуване във времето, тя е свързана с парадокс. Вероятността създание да срещне себе си в миналото е толкова голяма, колкото глупакът да осъзнае, че е глупав.
Не е само до глупост, а до знания и компетентност. Липсата на компетентност, грешните знания са функция на глупостта. За пишман майстора некадърната работа е идеал. И пак парадокс... некадърникът просто няма как да осъзнае, че може да има качествена работа, тя е в други време, измерение, континуум.
Друго измерение на парадокса на глупостта е корумпираният български политик. В неговата вселена липсва вероятност да съществува некорумпиран политик, честен, идеалист. Мотото е, "кой, ако не аз, все някой ще краде и ще симулира дейност".

Фалиралите IBM

За човек от село, IBM са фалирали и са купени от компания от Китай. Наречена е на име на българско селце.
За образования човек, със средни IT познания, колосът IBM, чийто персонал има повече Нобелови лауреати от цяла Азия, просто преструктурира дейността си. И премина на ново, квантово равнище.
x86 компютрите още от миналото хилядолетие бяха отживелица за IBM, които ги създадоха. Съответно разкараха парните машини за да преминат на нещо, което го има само във фантастичните романи.
Квантовият компютър! Десетилетия той бе само за ползване от зли корпорации, военни, правителство. Но вече излиза и на комерсиалния пазар.

Квантови компютри се предлагат още от 2011г. от канадската компания D-Wave. Купени са от някои мега-корпорации. За простия човек тези компютри не съществуват, те са абстракция. Та невежият човек идея си няма от стандартен компютър с архаична, двоична логика. Квантовият му идва в повече, тоест не съществува.
Вашата гордост, супер игровия i7, 7-мо поколение с GTX 1080 е като книжно самолетче до космически кораб в сравнение с квантовата машина.
Мощността на класически компютър се измерва в гигафлопси, на квантовия в кюбити. Твърди се че само 30 кюбита се равняват на 10 терафлопса. 10 ултра-мощни домашни компютъра достигат 1 терафлопс. IBM Q е с процесор с 16 кюбита.
Квантовата машина е ултра скъпа... което е нормално, някога и първите x86 компютри се разнасяха със самолети, струваха не колкото автомобил, а колкото завод за автомобили.
В момента идва квантовата ера, не става въпрос само за цената на машината, а за ново поколение, квантови програмисти. Каквито в света са единици. Стандартния програмист е просто клоун пред такова предизвикателство. Ако един стандартен програмист има заплата от 10 хил. лева, то квантовия сам може да си пише нулите на заплатата.
Пазете своите стари IBM Thinkpad, произведени от най-могъщата корпорация. След години ще забравим какво е било Lenovo, но работейки с квантова машина на IBM, един класически Thinkpad ще струва майка си и баща си за колекционерите.

Квантовото програмиране

Как се възпитава прост човек? Чрез две състояния: "ще ядеш шамари" и "няма да ядеш шамари". Първо, че това води до огромен разход на шамари, второ, че това "възпитание" води до необходимост от постоянна външна намеса: държава, образование, шеф, правила, закони, полиция, данъчни и т.н. Тази намеса е двоична на принципа на тоягата и моркова. Бой или награда, премия или глоба, шестица или двойка...

Така действа и познатият ни компютър. Но той е ограничен и неефективен. Тъй както прости и нефункционални са хуманоидните създания в имитацията на човешко общество, в което съществуваме.

Квантовият компютър е нещо различно, в него може да има повече състояния. Например не само шамар и липса на шамар, но и прегръдка. В най-идеалният случай, състоянията са безкрайно много.

Професионални срещу потребителски видеокарти (2017г.)

Често хората загърбват разума, в името на суетата. А суетата се подхранва от мазни, лъжливи маркетолози, чиито твърдения нямат нищо общо с действителността. Доказателство за което е щурото разбиране за мощност на видеокарта според това, колко локална памет има на борда.
Този материал обаче има чисто практическа насоченост, философията ще я оставя за друг път.

Въпроси, на които ще отговоря тук са:

• Могат ли мощни Quadro или FirePro от близкото минало да са по-добри в CAD от нови видеокарти, включително и най-бюджетни?
• Кой кого, AMD или NVidia, защо и в какво?
• Какъв е прогресът на Pascal и Polaris спрямо предходни поколения?
• Оправдан ли е ъпгрейдът на по-стара машина с нова видеокарта?

В мега теста участват:

• NVidia Quadro K4000
• AMD FirePro W7000
• AMD Radeon RX 570

Чест и търговия

Търговец без чест е като леката жена. Не е търговец, а мошеник.
Дали поради соц-модификация или защото всеки по-читав българин е в чужбина, у нас търговец с чест е като политик с идеали или КАТ-аджия, който не взима рушвет.
У нас има "представителства" на големи световни компании. Може да се намери всичко. Пиша ги в кавички, защото това е един пишман франчайз. Мнозина се изтеглиха, HP, Carrefour...
От такива мекотели търговци, клас тарикати е мъка да се пазарува. Те са позор за централата на голяма световна компания. Позор са въобще за търговията.
Но каква ти търговия след 45 години в соца и още 30 в мутро-соца? По време на прехода се появиха далавераджии, мошеници, спекуланти, продавачи на банички, които изведнъж почнаха да продават автомобили и компютри.

Голям, качествен и без пулсации монитор от Samsung

Техниката се развива, все по-титанични процесори, мощни видеокарти и светкавични NVMe дискове. Но изостава в най-важното, във визуализацията. Старите монитори бяха по-добри, с по-добър цвят, без агресивните пулсации на LED подсветката.
Миналото си е минало, сега човек има нужда от актуален монитор, с по-голяма резолюция, по-компактни размери, актуални интерфейси. Тогава какво?
Това е моето предложение за достъпен, приятен за работа, с някои уговорки бих казал високо-качествен монитор от ново поколение.
Без излишна философия, безсмислени диаграми и параметри ще ви кажа, защо този монитор е добър избор:

Реализираната мечта - Micro Workstation с MXM

Някога, през 2007-ма година, започнах да се интересувам от употребявани компютри. Те допълваха моя основен компютър, дали за озвучителен център на студентски купони, караоке машина или просто за втори компютър, когато работим повече хора в тясната студентска стаичка.
Предпочитани от мен бяха микро компютрите, заемаха малко място, имаха мощен вграден звук, отлична поставка за компактен монитор.