Общо показвания
RETRO-PC-MANIA e място за ревюта и тестове на компютърна техника.
Нашата цел е да ви предоставим възможно най-пълна информация за качествата и производителността на компютърната техника.
Нашата мисия е да покажем и анализираме всички вреди от работата и употребата на компютърна техника и да ви препоръчаме модели с възможно най-малко негативни за здравето влияния.
Предлагаме на вашето внимание богат фото- и видео-материал, резултати от популярни тестови пакети, демонстрираме техниката чрез актуални игри.
Използваме съвременна измервателна техника и методики за отчитане качествата на дисплей, консумация, температура, както и на вредите от ползването им.
Материалите в този блог са само авторски.
Бай Ганьо(ю) - клиентът
След като публикувахме статията “Бай Ганьо купува лаптоп”, срещите ни с този донякъде интересен, но преди всичко отблъскващ национален “герой” стават все по-чести и по-демотивиращи от гледна точка на национално самоуважение.
Преди да опиша поредната серия впечатления от срещите с Бай Ганьо като “клиент”, ще си позволя кратък анализ върху произхода на този нарицателен за простащината и наглостта литературен герой и проекцията му в реалният живот.
Бай Ганьовщината съществува далеч извън пределите на България и е масово разпространена сред народи, преживели робство или друг вид подтисничество. Народи които нямат научен, културен и духовен елит или този елит е бил унищожен от някоя тоталитарна система (например комунистическата). Бай Ганьо се появява веднага след като по-една или друга причина изчезне официалният потисник или господар, а обществото няма своя културен и духовен елит. Българският селянин останал без чорбаджии, руският мужик без помешчици, африканецът, останал без робовладелец – това са все хора усетили частично свободата и незнаещи къде е границата й със свободията, потъпкването на правата и липсата на уважение и толерантност към околните. За бившият роб гражданските права (и задължения) са една обществена абстракция, защото при него съществуват две крайни положения – подчинение на силата или липса на ограничения (морални, обществени, културни).
Съвременните западни общества отдавна са изградили механизми за ограничаване на предпоставките за масово наличие на непълноценни граждани като Бай Ганьо, сред които са качественото образование, професионалните медии на високо ниво, фирмените взаимоотношения, осигуряващи постоянно развитие на персонала.
Наличието на Бай Ганьовския манталитет сред българския народ се дължи на:
- 5-вековното османско подтисничество с типичните си азиатски политически и икономически управленски практики;
- влиянието на робовладелска царска Русия, която ни “освобождава” от една изостанала и залязваща азиатска империя и почти успява да наложи крепостния си модел за робство и експлоатация;
- комунистическото окупационно подтисничество на СССР, “освободил” ни най-вече от желанието за свобода и европейска интеграция;
- физическото унищожаване на зародилия се след Освобождението политически, културен и обществен елит от болните амбиции на една загниваща империя, както и от следващите й диктатори с психо-комунистически отклонения;
- проклятието да имаме най-добрите родни под-изпълнители на чужди потиснически интереси – еничари, чорбаджии, платени русофили, комунисти, милиционери и доносници.
И така, Бай Ганьо е глупав, нагъл, егоист и масово разпространен в България по исторически и гео-политически причини. Манипулираните ни и зависими от престъпни капитали медии, ориенталската музика (подтикваща хората с повече мускули и по-малко мозък към насилие), некачественото образование (ръководено от полит-комисарите на един уж отминал тоталитарен режим), фиктивните фирми на бивши комунистически (сегашни икономически) величия (в които йерархията и кариерното развитие се подчиняват на шуро-баджанашки механизми) с нищо не допринасят за това българският народ да се развива конкурентно на западните общества, а Бай Ганьо да е исторически нарицателен образ за една отминала епоха.
Този блог е направен за българи и първоначално привличаше вниманието на интелигентното малцинство в България.
“Ние сме на всеки километър” е комунистическия лозунг на Бай Ганьо и неминуемо той нахлу сред малката общност от компетентни ценители на качествената компютърна техника.
“Имате ли нещо по-така… нещо по-евтино?” е първият въпрос на Бай Ганьо в офиса ни.
Не, ние нямаме евтина стока, имаме само скъпа и качествена техника, която сред като е предадена от големи корпоративни клиенти (с годишен бюджет, по-голям от този на България) се предлага на цена в пъти по-ниска от пазарната. След като опитаме да обясним това на Бай Ганьо, установяваме, че това обяснение е прекалено абстрактно за подобен тип хора. Къде ги тези големи корпорации, къде ги тези лаптопи и работни станции за над 3000 долара, откъде накъде един черен ръбест IBM Thinkpad T61p втора ръка ще е по-скъп от лъскавият НОВ Toshiba Satellite с КАМЕРА?! – “мисли” си Бай Ганьо.
Гледайки псевдо-интелектуални американски комедии и евтини телевизионни реклами, Бай Ганьо решава, че “Клиентът винаги има право” и той е КЛИЕНТ навсякъде, дори и без да е купил нещо, дори и след едно телефонно запитване, дори с влизането на величественото си “клиентско тяло” във всеки търговски обект.
Да, Бай Ганьо на много места е виждал усмихнат персонал, за чиито усмивки плаща не търговецът, а “клиентът” (те са включени в цената на стоката и то с многократна надценка). Бай Ганьо едва ли се е питал защо търговците се усмихват мазно, а персоналът им лицемерно, също така не се питал и за усмивките на политиците, когато гласува за тях. Важното е да му се усмихват и мазнят, защото това му доставя удоволствие – костюмиран и вежлив човек да му се усмихва е голям кеф за ограничения човек. След като установи, че е прецакан Бай Ганьо гръмогласно и с основание псува както “мазните” търговци, така и усмихнатите управляващи политици, избрани от него. После обаче пак отива при същите търговци и избира същите политици, защото временния кеф за Бай Ганьо е по-важен от разумният избор.
“Клиентът винаги има право да бъде прецакан с усмивка” е мотото на “модерният” мениджмънт, който ние не изповядваме, затова и не предлагаме “безплатни” лицемерни усмивки.
Удовлетворението да предлагаме качествена техника на елитни (умствено) хора, които ще работят с тази техника (например дизайнери, инженери, счетоводители), а няма да я поливат с кетчуп и бира, гледайки новия клип на Азис във Vbox7 често е значително по-голямо от финансовото задоволство.
Предлагайки компютърна техника от висок клас на хора с ограничено мислене, ние си правим лоша реклама, защото сме предоставили качествена техника в некачествени ръце. Ние не губим “клиент”, както вероятно си въобразява самият Бай Ганьо. Напротив по-този начин печалбите ни имат сериозен ръст, защото делът на приходите от изкупването на евтина, потрошена, нова техника от Бай Ганьовци е доста голям, а и купувайки си евтина и некачествена техника, масовият и явно незрял български потребител започва да цени качествената стока и коректният търговец.
В никакъв случай ние не сме си поставили за цел да променяме обществото и да унижаваме хора с ограничено мислене, но за разлика от тоталитарните общества, в които персоналът трябваше да обслужва всеки, ние смятаме че търговецът също има права и едно от тях е да си избира пазарна ниша, в която да предлага специфична стока на определени клиенти. Според вас удачна ли е комбинацията Бай Ганьо и IBM Thinkpad или професионална графична станция, ползвани основно за слушане на чалга и гледане на повторенията на турските сериали след уморителните “състезания” с Golf тройки по “пистата” София-Перник?
Ако Бай Ганьо все пак е убеден, че “клиентът винаги има право”, нека отиде по анцуг на театър или опера или да се опита да посети елитен ресторант или клуб (не “елитен ориенталски”).
Сред нашите реални клиенти има много позитивни и интелигентни личности като усмивките и уважението между нас са спонтанни и неподправени. Но когато някой “неандерталец” нахлуе и започне да претендира за внимание, уважение, усмивки и представете си започне пазарлъци, му напомняме откъде се затваря външната част на входната ни врата.
Да – България е в криза, но тя не е финансова, а е най-вече обществена и морална. За да се справим с нея, ние трябва да поощряваме умните и способните, а не да толерираме заради финикийски знаци първобитното и деградивно мислене на обществените диваци, почувствали свободията в една фалирала икономически и социално държава.
Снимката в началото на статията е от известният комедиен филм "Реджеп Иведик", осмиващ турският аналог на Бай Ганьо.
Преди да опиша поредната серия впечатления от срещите с Бай Ганьо като “клиент”, ще си позволя кратък анализ върху произхода на този нарицателен за простащината и наглостта литературен герой и проекцията му в реалният живот.
Бай Ганьовщината съществува далеч извън пределите на България и е масово разпространена сред народи, преживели робство или друг вид подтисничество. Народи които нямат научен, културен и духовен елит или този елит е бил унищожен от някоя тоталитарна система (например комунистическата). Бай Ганьо се появява веднага след като по-една или друга причина изчезне официалният потисник или господар, а обществото няма своя културен и духовен елит. Българският селянин останал без чорбаджии, руският мужик без помешчици, африканецът, останал без робовладелец – това са все хора усетили частично свободата и незнаещи къде е границата й със свободията, потъпкването на правата и липсата на уважение и толерантност към околните. За бившият роб гражданските права (и задължения) са една обществена абстракция, защото при него съществуват две крайни положения – подчинение на силата или липса на ограничения (морални, обществени, културни).
Съвременните западни общества отдавна са изградили механизми за ограничаване на предпоставките за масово наличие на непълноценни граждани като Бай Ганьо, сред които са качественото образование, професионалните медии на високо ниво, фирмените взаимоотношения, осигуряващи постоянно развитие на персонала.
Наличието на Бай Ганьовския манталитет сред българския народ се дължи на:
- 5-вековното османско подтисничество с типичните си азиатски политически и икономически управленски практики;
- влиянието на робовладелска царска Русия, която ни “освобождава” от една изостанала и залязваща азиатска империя и почти успява да наложи крепостния си модел за робство и експлоатация;
- комунистическото окупационно подтисничество на СССР, “освободил” ни най-вече от желанието за свобода и европейска интеграция;
- физическото унищожаване на зародилия се след Освобождението политически, културен и обществен елит от болните амбиции на една загниваща империя, както и от следващите й диктатори с психо-комунистически отклонения;
- проклятието да имаме най-добрите родни под-изпълнители на чужди потиснически интереси – еничари, чорбаджии, платени русофили, комунисти, милиционери и доносници.
И така, Бай Ганьо е глупав, нагъл, егоист и масово разпространен в България по исторически и гео-политически причини. Манипулираните ни и зависими от престъпни капитали медии, ориенталската музика (подтикваща хората с повече мускули и по-малко мозък към насилие), некачественото образование (ръководено от полит-комисарите на един уж отминал тоталитарен режим), фиктивните фирми на бивши комунистически (сегашни икономически) величия (в които йерархията и кариерното развитие се подчиняват на шуро-баджанашки механизми) с нищо не допринасят за това българският народ да се развива конкурентно на западните общества, а Бай Ганьо да е исторически нарицателен образ за една отминала епоха.
Този блог е направен за българи и първоначално привличаше вниманието на интелигентното малцинство в България.
“Ние сме на всеки километър” е комунистическия лозунг на Бай Ганьо и неминуемо той нахлу сред малката общност от компетентни ценители на качествената компютърна техника.
“Имате ли нещо по-така… нещо по-евтино?” е първият въпрос на Бай Ганьо в офиса ни.
Не, ние нямаме евтина стока, имаме само скъпа и качествена техника, която сред като е предадена от големи корпоративни клиенти (с годишен бюджет, по-голям от този на България) се предлага на цена в пъти по-ниска от пазарната. След като опитаме да обясним това на Бай Ганьо, установяваме, че това обяснение е прекалено абстрактно за подобен тип хора. Къде ги тези големи корпорации, къде ги тези лаптопи и работни станции за над 3000 долара, откъде накъде един черен ръбест IBM Thinkpad T61p втора ръка ще е по-скъп от лъскавият НОВ Toshiba Satellite с КАМЕРА?! – “мисли” си Бай Ганьо.
Гледайки псевдо-интелектуални американски комедии и евтини телевизионни реклами, Бай Ганьо решава, че “Клиентът винаги има право” и той е КЛИЕНТ навсякъде, дори и без да е купил нещо, дори и след едно телефонно запитване, дори с влизането на величественото си “клиентско тяло” във всеки търговски обект.
Да, Бай Ганьо на много места е виждал усмихнат персонал, за чиито усмивки плаща не търговецът, а “клиентът” (те са включени в цената на стоката и то с многократна надценка). Бай Ганьо едва ли се е питал защо търговците се усмихват мазно, а персоналът им лицемерно, също така не се питал и за усмивките на политиците, когато гласува за тях. Важното е да му се усмихват и мазнят, защото това му доставя удоволствие – костюмиран и вежлив човек да му се усмихва е голям кеф за ограничения човек. След като установи, че е прецакан Бай Ганьо гръмогласно и с основание псува както “мазните” търговци, така и усмихнатите управляващи политици, избрани от него. После обаче пак отива при същите търговци и избира същите политици, защото временния кеф за Бай Ганьо е по-важен от разумният избор.
“Клиентът винаги има право да бъде прецакан с усмивка” е мотото на “модерният” мениджмънт, който ние не изповядваме, затова и не предлагаме “безплатни” лицемерни усмивки.
Удовлетворението да предлагаме качествена техника на елитни (умствено) хора, които ще работят с тази техника (например дизайнери, инженери, счетоводители), а няма да я поливат с кетчуп и бира, гледайки новия клип на Азис във Vbox7 често е значително по-голямо от финансовото задоволство.
Предлагайки компютърна техника от висок клас на хора с ограничено мислене, ние си правим лоша реклама, защото сме предоставили качествена техника в некачествени ръце. Ние не губим “клиент”, както вероятно си въобразява самият Бай Ганьо. Напротив по-този начин печалбите ни имат сериозен ръст, защото делът на приходите от изкупването на евтина, потрошена, нова техника от Бай Ганьовци е доста голям, а и купувайки си евтина и некачествена техника, масовият и явно незрял български потребител започва да цени качествената стока и коректният търговец.
В никакъв случай ние не сме си поставили за цел да променяме обществото и да унижаваме хора с ограничено мислене, но за разлика от тоталитарните общества, в които персоналът трябваше да обслужва всеки, ние смятаме че търговецът също има права и едно от тях е да си избира пазарна ниша, в която да предлага специфична стока на определени клиенти. Според вас удачна ли е комбинацията Бай Ганьо и IBM Thinkpad или професионална графична станция, ползвани основно за слушане на чалга и гледане на повторенията на турските сериали след уморителните “състезания” с Golf тройки по “пистата” София-Перник?
Ако Бай Ганьо все пак е убеден, че “клиентът винаги има право”, нека отиде по анцуг на театър или опера или да се опита да посети елитен ресторант или клуб (не “елитен ориенталски”).
Сред нашите реални клиенти има много позитивни и интелигентни личности като усмивките и уважението между нас са спонтанни и неподправени. Но когато някой “неандерталец” нахлуе и започне да претендира за внимание, уважение, усмивки и представете си започне пазарлъци, му напомняме откъде се затваря външната част на входната ни врата.
Да – България е в криза, но тя не е финансова, а е най-вече обществена и морална. За да се справим с нея, ние трябва да поощряваме умните и способните, а не да толерираме заради финикийски знаци първобитното и деградивно мислене на обществените диваци, почувствали свободията в една фалирала икономически и социално държава.
Снимката в началото на статията е от известният комедиен филм "Реджеп Иведик", осмиващ турският аналог на Бай Ганьо.
Най-четени за последните 30 дни
-
Родните магазини са препълнени от “изгодни” оферти за двуядрени лаптопи на привлекателни цени, с добри характеристики и атрактивен на пръ...
-
Най-големият недостатък на LCD мониторите е трептенето на подсветката им , в следствие на ШИМ (чрез широчинно-импулсна модулация) управле...
-
Често ни питат: " Можете ли да сложите по-мощна видеокарта на лаптопа ми ?" Отговаряме: " Да, ако лаптопът има MXM или...
-
Процесорът е първото и основно нещо, което гледа всеки, който си купува компютър, лаптоп, а вече и телефон. Останалите компоненти...
-
Всяко зло, за добро. Зло е коронавирусът. Но дълбоко в себе си, той е индикатор, че не сме хора, а роби, че няма демокрация, а диктатура, ...
-
Изборът на дисплей, който има качествени цветове и е подходящ за комфортна работа е толкова труден, че повечето потребители се съмняват в ...
-
След анализа на светлината и максималният ъпгрейд на био-хардуера , продължаваме нашият цикъл от здравословни статии. Този пък с ана...
-
След епичното ни изследване за водата , много наши приятели и фенове ни възприеха като авторитети в тази област и пожелаха да задълбочим н...
-
След провала на някои модификации на Thinkpad T43 и не много силното впечатление от Thinkpad Z60t бяхме почти сигурни, че последният истинск...
10 коментара:
Здравейте,
интересна статия от ваша страна, но бих желал да добавя нещо.
1. Реално погледнато последните IBM машини са Т42 и то дори в самото начало на производство а не както вие описвате Т61, което си е чисто Lenovo
за справка "http://en.wikipedia.org/wiki/Lenovo"
2. Защо селянията винаги е свързана с модел / марка автомобил? По същата логика ще е всеки друг автомобил (напоследък забелязвам изключително активни BMW, Porsche, Opel, Nissan, SSang Yong и тн. запалянковци на крайно високите скорости по писта "Цариградско" или писта "Квартална уличка" :). Ако не съм прав се извинявам предварително.
1. Реално погледнато от тази снимка:
http://www.notebookcheck.net/typo3temp/pics/518af7a5b4.jpg
се вижда, че T61p e модел, носещ логото IBM Thinkpad. Това, че на Lenovo се продадоха производствените мощности, не означава, че китайци ги проектират. Последният IBM лаптоп е Т43.
Според друга логика IBM не са произвеждали лаптопи, защото завода на IBM в Китай е Lenovo, който произвежда по-стари и от Т40 модели. Освен това драйверите и подръжката на всички Thinkpad е в сайта на lenovo :) Който сайт обаче единствено за Thinkpad моделите (всичките) има препратка към ...http://www-307.ibm.com... описани са и кои модели, сред които е и Thinkpad T61/61p.
"Чистото Lenovo" не може да е проектирано от инженери на IBM, да има лого на IBM, поддръжка и драйвери пак на IBM.
2. Ако питаш за клишето "Пернишки Голф 3", то е добре да знаеш че не е измислено от мен нито е от тази година (дори век) :)
Здравейте отново.
От това, че на Т61Р пише IBM Thinkpad, това е ок, съгласен съм с Вас.
Според другата логига, че IBM не са произвеждали лаптопи, Вие сте го написали: "завода на IBM в Китай". Ако погледнем и историята на Lenovo, те имат и заводи в Сингапур, където и голяма част от Т23 се произвеждат. Това, че "Big Blue" е ползва различни заводи, това го е правел гъвкав на пазара.
Нека да спомена, че относно драйвърите в сайта на Lenovo препращат към *.ibm.com мисля, че outsourcing ви говори достатъчно. А и едва ли гигант като Lenovo, ще се откаже да използва "ThinkPad" която е достатъчно известна на хората.
Бих желал и да добавя, че може да погледнете за референция "The Legend behind Lenovo".
Само една вметка, има доста примери за фирми, които оставят бранда и логото на старата, независимо, че са купили/откупили права/ или каквато и да е била друга форма на финансова връзка м-ду тях с цел запазване обема на продажби, поради простата причина, че хората купуват това, което познават и/или са чували.
Готина статия,но малко крайна относно анализа на българската народопсихология в исторически план и търсене на корените на нещо присъщо на хомо-сапиенс само в една или няколко нации обусловени от робство и тоталитаризъм .Истина е че гореописания типаж поведение е присъщо и на българина ,но по-скоро като комплекси получени в детството - липсата на правилно домашно възпитание и ограничени социални контакти .Ама турците и руснаците да са ни виновни за кретенизма в съвременното поведение на потребителя е нелогично.Лично аз ви се кефя ,че имате самочувствието да го напишете на такава трибуна чрез,която си изкарвате хляба.
Страхотна статия - посмях се от сърце.
Имам едно питане във връзка с работните станции - разполагате/предлагате ли не-х86 хардуер (Алфи, Спаркове, Мипс)?
За мое (и не само) огромно съжаление в България няма вносители, а наличните залежават в мазетата на банки и универцитети.
Бъдете здрави и успехи.
Сещате ли се кой няма да хареса тази статия?
Такива хора винаги е имало и винаги ще има (защото те се самовъзпроизвеждат) и то не само в България. Лошото на България е, че тя продължава да се управлява от такива хора вече 66 години!!!
Глупости,знам как се вкарват компютри и колко струват всъщност,работех в такава фирма,един французин обикаляше големите фирми като еър франс и др. ,взимаше техниката която сменяват ,защото не може да я изхвърлиш,плащат се огромни такси,той не само че не купува техниката,ами му и плащаха,закарваше ги до летището в складове,от където нашата фирма ги взимаше,естествено пак без пари,защото на свой ред ние отърваваме французина ,а той си е взел своето,плащаше се само транспорта ,около 150 лева на палет,а един палет съдържа около 150-180 компютъра или около 45 монитора от големите и тн.Лаптопите се изкупуваха на около 10-15 евро на брой а тука ги продавахме на около 400-500 лева ,никъде по света не става така,да сложиш максимална цена и да очакваш че като купуват хората ще ви се и усмихват,освен това е много странно да упреквате бай ви ганьо,а самите вие да продавате техника 2 ра употреба,незнам кой в крайна сметка е бай ганьо,бих предпочел тошиба (което си е доста сериозна марка) с параметри 2 ядрен процесор,Wifi с b/g/N и HDMI с гаранция 3 години,пред съмнителен лаптоп с мижава гаранция и се съмнявам да има всички екстри като на тошибата...не се става лесно милионер от 3-4 палета със стока :::)
Много хубава статия. Напълно описва клиенти, които търсят "по- евтинкото"
Проблемът cclluubb е, че не всеки може да си набави от тези палети, а има и хора които предпочитат надеждна техника (DELL Latitude например), която в българия нова не могат да си я позволят...
Cclluubb - много интересен коментар имаш - започва комично (един французин обикаляше за техника и му плащаха... хаха), но завършва тъпо с тоШИБАНИЯТА.
Ако си чувал за Ибей, може да провериш французи, германци и англичани на какви цени продават стари лаптопи и на какви безумни пари се търгуват частите им.
Интересно и как неграмотен смешник като теб е толкова навътре във фирмените дела на каквато и да е фирма.
Аз пък знам, че Еър Франс и други големи корпорации на всеки твърд диск и системна памет имат информация, по-ценна от фирмичката, в която си работил (ако въобще си работил някъде) и затова се ползват услугите на сериозни рециклиращи фирми (в Европа са 6), които не продават никак евтино изходящата от тях стока. Има договори, условия, законови изисквания, които не позволяват на всеки да изкупува на "безценица" компютри. Зад тази "безценица" стои супер-скъпо рециклиращо оборудване, разрешителни, персонал, срокове, конкуренция и въобще много, много разходи. Големите "рефърбишери" тестват и класифицират стоката (описват дори бутон да не работи и колко изкарва батерията), по закон за длъжни и гаранция да осигуряват.
Това не е комунизма предприятията да работят на загуба.
Фантазиите са хубаво нещо, стига да са разнообразни, а не изтъркани клишета.
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.