Вероятно се чудите, накъде по дяволите е тръгнал този Свят? Работниците стават все по-мързеливи, калпави и груби. Бизнесът вече не е коректност и качество, а ниски цени, 80% от които е подвеждащ маркетинг.
Работата не е радост и спокойствие, а постоянен стрес. Ресторантите не са това, което бяха. Куриерите са безотговорни. Лекарите безчувствени. Малко по-способните от множеството некадърни, са арогантни. Всичко, което някога се отнасяше само до държавните служители, сега важи за все повече отрасли.
Защо, какво се е променило?
На първо място хората разбраха, колко е безсмислен животът, чийто основен идеал е събирането на хартийки. Парите са средство за обмяна, те са надценени, не носят щастие, нито удовлетворение. Въпреки лъжите в училище, университет, книги, филми, рап музика, парите са илюзорен идеал, осъзнаването на което води до крах на личността.
Събирането на пари е като строежа на пясъчен замък. Работата от призвание е станала състезание за пари. След като се окаже, че за жертваното ти време разплащането е в илюзии, ти - мислещият човек, започваш да работиш в имитационен режим.
Суета, слава, признание, следа в историята, ЕГО. Това е мотивацията за работа. Но в съвременната "бизнес" митология, това са признаци на нисък морал. Морално е да работиш за хартийки, но не и за Его. Ето така като обучи университета младия човек, следва провала и на индивида, и на обществото.
Скрити зад маските на морала, хората с Его, владеят Света. Разделяй и владей. Разделили са всички ни на Търговци и Клиенти, проституиращи и задоволявани.
Искате любов? Натрупали сте хартийки. Плащате си на проститутка. Получавате ли я, любовта? Не. Любовта няма нищо общо с хартийките. Напротив, любовта и хартийките са скачени съдове, много пари - малко любов. Но скачени в една посока. Защото с много любов, към работата, хората, приятелите, най-често се стига и до пари. Може и не чак до неприлично много пари, но до достатъчно за достоен живот.
Любовта, работата, експертът. Той не е проститутка и най-често презира хартиените хора. Работи добре само с този, който го кефи. Професионалистът работи с любов. Неговата "заплата" е признанието, славата.
Като стана въпрос за любов, замисляли ли сте се защо съдружията между мъж и жена, удивително удачно наречени "брак", се разпадат все по-масово? По същата причина. Хората с подменени идеали се сдружават за да пестят или правят пари, да събират пари за къща, да консумират заедно стоки, да си подаряват вещи. Ако тези подаръци за Коледа не са грандиозни, да изпадат в драми. Основите на такъв брак са гнили, те се разпадат бързо. А да си жертва на евентуалното щастие на децата, да избегнеш срама от родата, църквата... това вече е архаично.
Кризата е на експерти. Всъщност постепенно експертността от реална, се замени до синтетична. В синтетични университети, синтетични професори раздават синтетични знания на синтетични експерти. Отличникът от университет е отличен зубрач, но нищо повече. Синтетичната образованост не само, не води до нови открития. Напротив, тя деформира ценностите, човек с хартийка от реномиран университет иска много хартийки да мята гордо крачоли на своя скъп италиански панталон. Хартиеният експерт е толкова зает да си придава важности, че дори не му остава време да осъзнае, на колко ниско ниво на реална компетентност се намира. Докато не го фрасне кризата на средната възраст!
Всичко това е тенденция още към края на миналото хилядолетие. За да се избегне тоталния срив, от началото на века мощно бе стимулирано консуматорското мислене. Срещу пари се предлагат все по-евтини стоки, достъпен голям дом, мощен автомобил, всякакви услуги, консултации, алтернативни обучения за личностно израстване, наемане на посредници за всичко, щастливо пилеене на време в Интернет, чрез игри, спорт, лов... каквото се сетите. Но това вместо да направи щастлив човека и да го мотивира за работа, го демотивира. Тези стоки са излишни, свърхзадоволяването води до апатия. Вгледайте се в децата, родителите ги барикадират в планини от играчки, синтетични забавления, нови дрехи, скъпи храни, професионални детегледачи. Децата губят своята емпатия, стават социопати. Мозъкът им атрофира, защото не взимат решение какво искат, натрапва им се комерсиалния идеал да искат облекло на Батман, трансформърс играчки, таблет, Плейстейшън.
Консуматорския порив доведе до отчуждаване на хората, късане на реалните, за сметка на виртуалните социални връзки. Формалните взаимоотношения (синтетично насадени колеги) изместиха неформалните връзки (приятели, съпруг, семейство).
Синтетичната среда доведе до анонимната самоувереност. Нейният прототип е от социализма, където всеки човек без стойност, клеветеше съгражданите, приятелите, семейството си. Не само в България, Русия, Северна Корея, а дори в Източна Германия. Сега хората се клеветят анонимно пред адвокати, комисии и агенции, в Интернет. Правят се безполезни опити реалната незначимост да се компенсира чрез хартиено "правосъдие". Доносникът се чувства значим чрез възможността да вреди на успяващите.
Самото демократично гласуване е функция на анонимната хартиеност. Глупави, невежи, неадекватни хора "избират" костюмирани представители, които на хартия да обещават велики неща, но на практика просто да консумират хартийки от данъците на хората.
Дървеният философ не е дървен, картонен е като масичка за 9.99 лева от Икеа. Намокриш го с факти и край. Новите мукавени философи дори нямат нищо общо с хартията, защото не владеят граматиката, нито могат да пишат ръкописно. Те са нереализирани политици, водачи на една мнима онеправдана общност. Хартиената партия, която обещава повече хартийки на хората, но нито дума за щастието. Платформите на реалните партии също са на хартиена основа... пенсии, заплати, намаляване на данъци, лихви по кредити... хартиени обещания за хартиени стимули, имащи стойност на препикана хартия.
Образованието е хартиено, 12 години за една хартийка, още 5 за по-висша хартийка. Нещо, което се получава в нехартиена среда за 5 + 1 години.
Нехартиеният бизнесмен гледа с презрение на тези хартийки, дори защото са прекалено груби за кенефа. Образованието е фалш, лъжа, че ако станеш адвокат или програмист, ще получаваш много хартийки, а с тях любящ партньор, италианска кола и едноетажна къща с двор и басейн. Много станаха "адвокатите" и "програмистите", за сметка на погубените таланти: на инженерите, които не направиха откритията си, на художниците, които не дариха света с красота, на музикантите, които не донесоха хармония. Има много хартиени хора, с една, две, че и повече хартиени дипломи, хартиени титли, хартиени постижения. Но никой хартиен професор по ферментация, за 10 години изследвания с неограничен брой данъчни хартийки не може да направи това, което
реализирам за една седмица.
Защо работят хората? Кога са щастливи от работата? Какво ги мотивира?
Човек иска да бъде уважаван за способностите си, а не унижаван за пари. Да бъде свободен с идеите си, а не роб на хартийки и бюрократи.
Като стана въпрос за бюрокрация... Дори сред перфектно работно място, всичко в което се е изродила Държавата води до шибана демотивация. Данъци, банки, лихви, глоби, проверки, обяснения, декларации. Животът е станал една адска бюрокрация. Истински Ад за свободната душа.
Тези паразити политиците, чиновниците и техните изпълнители-инквизитори, грабят труда с данъци, мита, безсмислени процедури. Законово регламентирани репресии. Когато човек осъзнае, че работи за да издържа паразити, колосална, безсмислена бюрокрация, най-логичното нещо, което може да предприеме е просто да симулира работа. Защото, колкото повече работиш, толкова повече данъци плащаш, повече паразити издържаш. 20% изнасилване от това, което дължиш на търговец и производител за труда им (ДДС), 30-40% данъци за неясно как функциониращи образование, здравеопазване... полиция, съдебна система и служби, които пазят не свободата на гражданина, а безопасността на бюрократа.
Изнасиленият човек на любов не е способен, на работа с любов. А работа без любов е перманентно робство. Хартиеният роб няма творчески подход, предприемчивост.
Повсеместна криза на мениджъри. Те са спойката на бизнеса, те оценяват, насърчават, вдъхновяват. Мениджърите са заместени от "свои хора", раздавачи на пари, сутеньори на човешкия труд. Както бюрократите те също глобяват, следят, третират личността като зла, а не добра. Ако и някоя фирма да работи зле, това идва единствено и само от липсата на качествени мениджъри. Защото под тях, хората са добри по природа, работливи, достатъчно умни. Няма лош персонал, има лош мениджър.
Мениджъри? Не това са хартиени хора, те живеят за хартийки. Напечатани наемници, все едно кой се постави, резултатът е все един. Кукли на хартиени конци. Хартиената система ще смаже истинския мениджър, защото той би поставил под опасност устоите на хартиеният свят, в който живеем. Новите мениджъри са просто скъпи костюми, без съдържание, позьори. Помните ли какво стана с Apple, когато властта там се зае от хартиени хора? Те бързо загубиха хартийките си и побягнаха да паразитират другаде. Единствено завръщането на истинския Мениджър спаси компанията, като я вдигна до Връх, на който не е била никога.
Тук вече стигам до ролята на Лидера. Защото Лидерът е Генерал, Герой, който всички следват. Не за пари, а да заслужат благоволението му. Лидерът не е хартиен човек, той презира хартийките. Той е облечен в дела, а не в думи. Да сте чули някой да последва човек с много хартийки? Истинските Лидери ги сполетява "съдбата", дали чрез куршум като Кенеди, или чрез акостирал самолетоносач с хартиени наемници, който носи "демокрация".
В Света няма Лидери, или поне не в това наше измерение. Има добре костюмирани, политически коректни, избираеми марионетки. Но това не са лидери, дори децата безпогрешно го разбират само след 5 минути дърдорене по телевизията. Актьор може добре да играе и Айнщайн, и Леонардо да Винчи, но това е имитация.
Един Илън Мъск с електромобилите, слънчевите панели и космическите кораби променя Света много повече, отколкото всичките лидери, отглеждани и обгрижвани с държавни хартийки. Един младеж с Фейсбук промени напълно социалната комуникация между хората, обединявайки ги в глобално село, дарявайки ги с възможността от консуматори на идеи, да станат генератори. Нито един хартиен човек, не е направил нищо добро за Цивилизацията ни.
Има много идеологии, политики, религии, "алтернативи". Но в никоя от тях не е заложено Щастието на човека от това да бъде свободен, необходим и уважаван. Не е лоша обвивката, нито съдържанието на дадена система. Зли ли са руснаците от СССР, зли ли бяха германците в Нацистка Германия? Не, тези хора бяха употребени, в момент, който те не бяха щастливи, бяха недооценени. Дойдоха фалшиви месии, ги поведоха в грешна посока. Алтернативите след хартиена корекция на грешната посока не са много по-добри. Германия е импотентна политически и икономически, а Русия - разядена от корупция, некадърност и национализъм.
Тогава какво? Щастието не е даденост, то се постига с борба. Не се борете за пари, а само и единствено за Щастие. Парите сами отиват при щастливия човек. Също както Любовта, Здравето и Вдъхновението.
