RETRO-PC-MANIA e място за ревюта и тестове на компютърна техника.

Нашата цел е да ви предоставим възможно най-пълна информация за качествата и производителността на компютърната техника.

Нашата мисия е да покажем и анализираме всички вреди от работата и употребата на компютърна техника и да ви препоръчаме модели с възможно най-малко негативни за здравето влияния.

Предлагаме на вашето внимание богат фото- и видео-материал, резултати от популярни тестови пакети, демонстрираме техниката чрез актуални игри.

Използваме съвременна измервателна техника и методики за отчитане качествата на дисплей, консумация, температура, както и на вредите от ползването им.

Материалите в този блог са само авторски.

Бъговете на Боговете: Играта на Живота

Това, че човек Умира, означава, че Някой ни е проектирал така.
Няма причина заради телесна обвивка да се погубват Разуми, които не стареят и Дух, който е вечен. Мозъкът има огромен жизнен ресурс, повечето органи също, в сърдечния ресурс и генетичното стареене има нещо много гнило.

Смъртта на биологичните тела, която рестартира напълно безсмъртието на интелекта е отрицание на вселенската ентропия. Това може да стане само чрез външна намеса, отклоняване на излишъка от тази ентропия в друга посока. Вселената не обича пилеене на ресурси, за разлика от Интелекта, който ги консумира за Его.

Някой ни е вкарал в Игра, в която умираме винаги на Първо ниво. Защото или е некадърник, който не е изпипал следващите нива, или проекта е закрит, а може да участваме в Демо версия. Дали пък не трябва да платим за играта, а не да играем в кракнат живот?

Животът е сложна игра, не индивидуална, както си мислят някои, а мрежова, глобална, с милиарди участници. Може пък Създателят на Играта да е дал ключ за следващо ниво, но само при участие на всички играчи в екип.

Играта на игрите - Рестартът на Живота! Провалът на обществото се третира с Game over на индивида в Първо ниво. За да дойдат нови играчи, които да изградят по-успешно общество...
Защо сме проектирани така, в каква Игра играем, кое е Следващото ниво, а Последното... ?

Някои отговори ни дават нашите, смъртни инженери, които правят същото с компютрите, умишлено конструират хардуер, който да издържа 2 години. Науката за живота на компютрите се нарича програмирано остаряване, механизмите в нея са прегряване, пресметнати елементи, които да дадат фира след зададен срок.

Същото е с нас... Човек умира от сърце, рак, генетични аномалии и други внедрени дефекти. И най-вече от добре оразмерена Смърт.

Разумът ни е много по-устойчив от тялото, въпреки че все повече хора частично или напълно дефектират психически, имат нужда от стимуланти (алкохол, наркотици) да "стабилизират" симулативното си участие в Първо ниво. Удивително е, но едни от най-будните човешки разуми, виждайки картината на Играта - отказват да играят, самоунищожавайки хардуера си. Други мощни човешки разуми пък искат тотално и завинаги да унищожат безсмислената за тях Игра дали чрез тотална война, безумна идеология или водещи до край на цивилизацията научни открития.

Проектът, човешкият Дизайн е сложен. Ако и някой да е проектирал телата ни, то Разумите ни програмирани алгоритми ли са или в тях има Свободна воля? Развитието на Изкуствения интелект от човеци показва, че все пак има свободна воля или поне независима в определени граници.

Ако и да се кланяме на Инженерите си, то едва ли признание трябва да отправим точно към Дизайнера на тялото. Тази абсурдна двукрака конструкция, балансирана около гениталиите си, с тиктакащо да изпуши след 2.5 млрд. удара сърце, генетично зададено стареене е лишена от всякаква космическа логика. Да, философите (особено дървените) ще намерят някаква "логика", но не и инженерите.

Софтуерният ни инженер се е справил далеч по-добре, иначе не бих писал това. Ако и да му се молим, то е за ъпдейти на софтуера, за поправка на бъговете и за заличаване на вирусите като материализъм, национализъм, фанатизъм, дива селяния... които явно са заразни и се предават по наследство.

Лоши ли са Създателите ни? Ако сме лоши Създания, няма как да оценим собствения си Проект. Може би Създателите ни са лош екип от хардуерен дизайнер, софтуерен инженер и мързелив проектант на Играта. А може и просто да се забавляват, пичовете.
 

Дали има други Проекти? А може ли Хюман Дизайна ни да участва в други Вселенски игри? Кога ще узреем за това... Второ, Трето ниво?

Бъговете на Боговете? Сами да ги оправим - това е Входът за следващото ниво. Следващото ниво е Здрав дух в Здраво тяло сред Здрав екип.

Или си играч, или си наигран 
(Прозрение на един привидно глуповат Проект, назован Гери-Никол)

5 коментара:

Ken Dragnev каза...

Знам, че читателите ми са играчки, а не играчи на Живота, затова не очаквам от тях отговори. Отговори ще дам нататък.

danihome каза...

Еее, Ушаковски още през 90-те дадоха някои от отговорите,но дали задаваме правилните въпроси?... това е друга бира!

Ken Dragnev каза...

Дани, мамин, домашен. Ушаковски и "Матрицата", която имаш предвид е друга концепция. Гледай я още веднъж, и още, и още... Изгледай и "Бойна звезда Галактика". Не е за всеки интелект, но и "Американски богове" е нещо сродно, даже е филмиран в приличен сериал, тече сега. Прочети по-добрите неща от Азимов, наблегни особено на Филип Дик. И после задай въпросите, желателно от собствено име, че звучи незряло така, в множествено число.

chobana каза...

Човек е програмиран да умре за да не се възгордее прекомерно, да не може да задълбае прекалено в заблудите си относно смисъла на живота, за да не попречи безвъзвратно на съдбите на другите хора в тази реалност, и за да са обратими грешките, които ще допусне в битието си, дори да не ги поправи в рамките на един живот - смъртта изчиства работната памет и позволява на същия разум да започне борбата с егото наново - в слеваща сесия на симулацията.

Крайността на живота, подсказва и защо трябва да го ценим - нямаме прекално много време да усъвършенстваме разбирането си за битието - следователно е добра идея да използваме дадения времеви ресурс по предназначение. Дали хардуера, с който разполагаме е архитекурно добър или лош не е толкова важно, колкото е способността ни да се научим с наличните средства да постигаме все по-добри резултати. Преди да критикуваме хардуера, трябва да го познаваме до съвършенство - съвършенството на създателя на този хардуер - т.е. преди да осмислим защо сме създадени така, самите ние трябва да ставаме все по-добри създатели - защото ни е дадена свободна воля да творим реалността, в която битуваме, макар да е поставена и твърда рамка от създателя - ограничение, което ще надраснат само тези, които чрез дела са доказали човешкия си потенциал.

Докато се лутаме в оценките си за добро и лошо, не успяваме да видим това, което просто е, и да го опознаем в реално действие! Всеки избира как да живее живота си и дали да се учи или просто да консумира, това, което му се "дава", но за всички има последствия - пред последствията сме равни - на всеки според заслугите! Преди да се оплакваме от поведението на другите участници в играта, може би е редно да се замислим, дали по време на израстването си, не сме били и ние като тях, и че може би истинското израстване е свързано със способността да ги приемем като част от урока, от пътя към следващо ниво на развитие, а не непременно като нещо, което трябва да се премахне...

Desislava Vladislavova каза...

Интересна статия. Аз не бих погледнала точно от същия ъгъл, но, да кажем че, "израстването" на софтуерно и всякакво ниво започва от момента в който видиш и "другите" като твои братя, даже и софтуерът им да е скапан :). "Някой" който ни е създал е вътре в нас, и ние сме вътре в Него. Играта на живота е един голям сън, в който, ако имаш късмет, можеш да се "пробудиш" и да разбереш най-сетне играта :)

Публикуване на коментар

Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.

Общо показвания

Най-четени за последните 30 дни