Невероятни ъпгрейди на стари машини: от Pentium G620 към Core i5-2500K

 

Напредъкът в технологиите е толкова голям, че само глупав човек може да го осмисли. Защото е само на думи. Основните разходи, които плаща клиента не са за производство и развойна дейност, а за реклама.

В света на x86 компютърната техника, която всички ние ползваме, големи промени няма от 20 години. Последната по-голяма крачка напред бе появата на Core архитектурата, след отхвърлянето на Pentium 4. Всички останали крачки са по-скоро настрани, отколкото напред. Танц, който самите Intel наричат "Тик-так" (tick-tock). Въвеждат го точно 2007г., когато се появяват почти революционните Core процесори. В този технологичен танц се предвижда напредък във всяко следващо поколение процесори с до 5% ръст на производителността.

И все пак, понякога има изключения, ръстът е по-голям. Дали заради сътресенията на пазара или поради конкуренция. Не, че AMD е конкурент, но все пак, те за да оцелеят си позволиха да вкарат на потребителския пазар, сървърните си процесори с по-голям от Intel брой ядра.

Затова през 2011г. Intel правят малка революция. Nehalem бе нещо ново, с интересни спрямо Core подобрения като динамичен клок (Turbo Core) и виртуално удвояване на ядрата (HT). Но спрямо Core 2 Quad гигантите от предишните поколение, реалният ръст бе само на приказки. Sandy Bridge вече бе нещо наистина ново, с осезаем ръст спрямо всичко преди. 40-50% ръст е нещо сериозно. В основата му стоят и някои нови неща, AVX инструкциите например.

Sandy Bridge се оказа не само последната революция на Intel, но и остана в сърцата на ентусиастите като най-коравите процесори за клок, като надеждност и стабилност. За което има много причини, в основата на които е развитието на науката за програмираното остаряване и принудителното обновяване по план.

Преди да ви покажа демонстрацията на ъпгрейд, ще спомена само, че от 2011г. досега, четири поколения процесори постигнаха ръст от едва 25% спрямо аналог по клас от Sandy Bridge серията. Затова моето твърдение е, че по-добре да се увеличи класа на добра стара машина с топ процесор от серията, вместо да се инвестира в нова машина. Въпреки, че "сандитата" i5-2500K и i7-2600K все още държат цена, при добро желание могат да се намерят в момента
на 160-250лв. Което за топ клас четириядреник е добра сделка.

Това е машината, скромният бизнес модел Lenovo ThinkCentre M81p. Добра машина от среден бизнес клас. Много ниска цена с базовият си процесор Pentium G620. За мнозина G620 е достатъчен за повечето дейности, но с времето хората започват да мечтаят за нещо по-бързо. И се оглеждат за нова машина. От същия клас, разбира се, защото и организации и домакинства с годините имат една и съща финансова рамка. Например, най-добрият нов компютър до 400лв.

Уверявам ви, че инвестиция от само 200лв. в такъв компютър ще докарат мощност, за която трябва да вложите около 1000лв. за нов компютър.

Паралелно с процесора, реших да поставя и по-сериозна видеокарта. Пак класика, многократно ребрандирана под уж нови серии.

 

NVidia GeForce GTX 660, 2GB GDDR5, 192-bit. Чудна карта за под 200лв. Подкарва всички игри без проблем. В случаите, когато няма "ботълнек" в следствие на слаб процесор, който не съумява да отрисува сложните сцени. Това явление се вижда например при GTA5 с някоя Core i3 и видеокарта от висок клас. 

Имам добра машина, която е комплектована с бюджетен процесор. Имам наличен и класиката на класиките за последните години, Intel Core i5-2500K. За по-плавен преход, ще включа и резултати от друга класика, Intel Core i3-2100, която може да се намери за под 100лв. Към чудната видеокарта, добавям за тестовете и Samsung Evo 840, 128GB SSD. Отлична машина.

А сега, тестовете!

Обикновено хората фокусират вниманието си към резултатите от Super Pi. Не, че за многоядрен процесор са важни, но това е класика в CPU-тестването. Сериозно подобрение от Pentium G620 към Core i5-2500K. И най-скоростните нови процесори го могат това за около 10 секунди.

Много по-показателни за мощта на процесора GFLOPS-ите. Ето тук вече има голям прираст. Изумителен, двоен прираст при ъпгрейд към Core i3 и 4.5 пъти при преминаване към Core i5.

Cinebench е любим тест, показващ как рендерира един процесор, какъв е смисъла от многото ядра. 2.66 пъти прираст при ъпгрейд с Core i5-2500K, впечатляващо. Не по-малко впечатляваща е зависимостта на видеообработката под OpenGL от процесора.

Знам. че чакате 3DMark. Ето и по-старата и може би най-честна негова версия, тази от 2006г. 10000 точки прираст са нещо внушително. Ето как топ процесор разкрива потенциала на добра карта. Уверен съм, че Core i3-2100 + GTX 770 на много места ще отстъпва на Core i5-2500K + GTX 660.

Друга честна версия на тестовия пакет. Много голям прираст и резултат, който от GTX 660 рядко съм виждал.

Резултатът не е много далеч дори от този спрямо Xeon E5-2670, могъщ 8-ядреник в професионална графична станция.

Ето как изглежда като хардуер Lenovo M81p в пълният си блясък с Core i5-2500K и GTX 660.

 

Прилична конфигурация за тежки игри и високи настройки, която постигнахме с разумни инвестиции. Нов аналог като производителност на тази машина би струвал много повече.

Изводи. Ъпгрейдът на която и да е Intel машина след 2011г. е много по-разумна стратегия за подобряване на мощността на домашния или работен компютър, отколкото купуването на нова машина от същия или даже малко по-висок като процесор клас. Особено апетитни за ъпгрейд са Sandy Bridge системите, много от които са съвместими с Ivy Bridge. Тук например бихме могли да поставим и Core i7-3770K.  

Може да разгледате наши оферти за Lenovo M81p с различни процесори.