Общо показвания

RETRO-PC-MANIA e място за ревюта и тестове на компютърна техника.

Нашата цел е да ви предоставим възможно най-пълна информация за качествата и производителността на компютърната техника.

Нашата мисия е да покажем и анализираме всички вреди от работата и употребата на компютърна техника и да ви препоръчаме модели с възможно най-малко негативни за здравето влияния.

Предлагаме на вашето внимание богат фото- и видео-материал, резултати от популярни тестови пакети, демонстрираме техниката чрез актуални игри.

Използваме съвременна измервателна техника и методики за отчитане качествата на дисплей, консумация, температура, както и на вредите от ползването им.

Материалите в този блог са само авторски.

Персоналът и самодиагностиката. Кандидатствай в RMania!

Знаете ли, че в България основният проблем е не в ниските заплати, а в това, че на практика няма кой да заслужи високи?

Това го казвам като работодател, а не като философ-песимист!

Работата, тоест труда, когато са без кавички имат стойност. А всяка стойност получава пазарна оценка. Бизнесът е пресечна точка на търсене и предлагане. Пресечната точка в България на предлаганите работни умения и на справедливото възнаграждение е ниска.

Готов съм да осигуря над 5000лв. заплата, но на кого? Някой да напише ревю на моето ниво, да хване да подбере най-добрата техника в света, след това да я тества и докаже, че наистина е такава, снимки, клипове, поръчка и използване на нови инструменти и в същото време да консултира клиенти, да оформя поръчки, да твори същия маркетинг, невъзможно нали? В интерес на истината тази невъзможност не се ограничава само в рамките на България.

Заплатата не е стимул. Умения, амбиции, интелект и самоорганизация не се купуват с пари. Нашата работа е творческа, не само хамалска. Получаваш кеф и удовлетворение, не само хартийки. Фенове, доволни клиенти, състезание не с конкуренцията, а със себе си. Конкуренция, която крета с патерици, докато ти спринтираш.

Голяма и все по-голяма част от хората, които работят в България не отчитат дейността си с дела, а на думи. Живеят в една вербална, измислена среда, а не в реална. Повечето от тях не работят, а се явяват на работа. Те са един вид работни зомбита... щъкат безцелно около работното си място, запълват времето с приказки, чат, телефони, цигарки и кафенца. Откъде знаем работодателите ли? От вътрешен мониторинг, външен с камери, от платени тайни клиенти.

Не казвам, че моите хора са точно така, при нас място имат феновете на техниката, а феновете на качеството ненавиждат посредствеността. Това е заключение на база мащабен анализ на конкуренция и сроден бизнес... в стил RMania Test. Но за това друг път и евентуално. Поверителна информация.

Работната ситуация в страната ни е деформирана и от традициите от социализма, комунизма или както решете го наречете, аз го определям като мрачни години на смазване на способните и толериране на некадърните. От тези мрачни времена шефът се приема като такъв, ако вика и наказва, ако е прост,  мързелив и дебел. Дори е останал такъв стереотип за шефа селяндур, който е авторитет на база връзки, късмет и какво ли не, но не и на способности.

В малка или средна успяла частна фирма обаче шефовете работят, колкото 5-6 човека от персонала. Самият персонал ги приема като "Бай Иван" и често само се мота около него. Ако шефът тръгне да комуникира със слабите звена, да критикува с нормален тон, започват извинения и истерии. Та се налага да се прибягва до разговори на висок тон, глоби и намеци за уволнения.

Хубаво, традиционно и българско, но лично на мен ми е неприятно да излизам от концентрация, да викам, плаша и налагам санкции. Това е като любовта и семейният живот, ако започнете да си нямате доверие, да викате и даже да се биете, само отлагате неизбежния край. И колкото по-рано сложите финал на връзката, толкова повече евентуален ползотворен живот ви остава.

Като човек, който бяга и бяга добре оприличавам неспособното слабо звено в персонала, на взвод войници, който се съобразява с бавния дебелак накрая. Аз обаче съм шеф, бърз съм и искам и моите хора да са бързи. Ако не могат, просто моя маратон не е за тях. Ако искат бавна разходка, значи са за пенсия, а не за RMania.

Също така слабото звено е аналогично на гнила ябълка, която разваля и останалите плодове във фирмената фруктиера. Тази ябълка не става за консумация, тя е за изхвърляне.

Вярно е, че при работа шефове и персонал в малка фирма не би трябвало да има като разделение. Като в спец-частите, където при мисии няма генерали и редници. Но ситуацията е някаква такава объркана, че шефът понякога се радва на това не достатъчно способният му персонал, ако не друго поне да не генерира загуби и да не му се пречка в работата.

Кой е лошият, работодателят или персонала, който имитира дейност и получава справедливи пари за тази имитация на работа? Както и в работата си, кофти персоналът житейски реагира на ниската заплата само с шум, а не с дейност. Примирява се с тези подаяния, защото колкото и да е "велик" на думи, знае какво представлява. Не си сменя работата, защото на друго място е редно да работодател да бъде по-малко толерантен към нищонеправенето.

По-мащабният извод от нашата позиция на работодатели е, че в България безработицата е прекалено ниска, предвид наличието на толкова много неспособни на ползотворна работа хора. Което оправдава носталгията по комунизма и явяването на някаква работа, за някакви пари.

Моля ви обаче, не грешете, че българинът е мързелив, защото той е калпав! Колкото и да се напъва, толкова си може, горкия. И перспектива за промяна няма. Младежите растат в болно общество, сред
 медийна среда, комунистическо средно образование от тип "зубър" и нямащо нищо общо с икономическата действителност висше образование. Родителите са неудачници или в добрия случай мутро-аристоктация. Болест на обществото ни е, че повечето родители не искат да видят по-успели от тях самите деца и с всички сили се опитват да ги спъват в опитите им да надскочат семейната посредственост. 

Под българи разбирайте 80-90% от хората, останали на тази територия. Другите, извън това обобщение за нашия пазарен сегмент. Сегмент, който няма как да обслужваме с калпав персонал.

Знаете, че имаме нов екип в RMania? 
Организираме вътрешни семинари, обучения, демонстрации и периодичен контрол на знания, консултантски умения и практически опит.
На снимките виждате фрагменти от тези изпити и тестове. В нашите изпити се диагностицира разминаването между думи и реалност. При част от персонала разминаването става все по-малко.

Малко повече за изпита...
Той е фирмена тайна, затова виждате много малка част от него.
Все пак, подробности за любопитните:
  • Вътрешната проверка има 4 части: (1) тест, (2) теоретични засукани открити въпроси, (3) сложни търговско-практически казуси (понякога играем роли клиент-търговец с оценяване) и (4) практическа част с много уловки (подобни публикуваме в нашият Facebook); 
  • В практическата част се прави мониторинг на грешките при профилактика, почистване, опаковане, комплектоване, ъпгрейд;
  • Някои етапи от изпита са индивидуални, но други са екипни. В екипните задачи се вижда кое е слабото звено (гнилата ябълка), на какво се дължи слабата комуникация;
  • Времетраене - от 1:30 часа до 4 часа (зависи от сложността на практическите изпитания). 
Кажете сега, че не сме маниаци?! И по-спокойно по телефоните и в офиса с новите ни хора, виждате, че никак не им е лесно.

Знаете, че не обичаме посредственост, приказки и смешни оправдания? И това не е само към клиенти, но и вътре в организацията ни. Нивото ще бъде високо и точка!

Даваме добри заплати, с тенденция за ръст, осигуряваме висок клас обучение и практически демонстрации. Търсим резултати, а не извинения.

Относно заплатите. Ако трябва да бъдем справедливи и да актуализираме заплатите според изпитните постижения, то те трябва да бъдат между 100лв. и 450лв. На практика са многократно по-големи. Понякога ми се струва, че сме не бизнес-, а благотворителна организация.

Вътрешната диагностика показва, че нивото е непосилно за човек на заплата в толкова малък екип. Повече пари ли? Парите не са стимул, с тях талант не се купува.

Резултатът е не слаби оценки, някои от тях всъщност са добри. Трябва да се похвалим, че имаме най-подготвената хардуерно жена в България, а може би и в Източна Европа.

Резултатът е: RMania има нужда от още хора! 

Затова разширяваме екипа и търсим нови резерви...

Скучна ли ви е самата работа? 
Убедени сте, че сте нещо повече, от това което сте?
Писнало ли ви е от посредствена работа, в която колегите ви свалят нивото? 
Смятате ли колегите си за аутсайдери, които ви спъват в професионалното израстване?
Ако имате интерес към компютри, уникални експерименти, иновативен маркетинг, предметни фотография и видео, сервизна дейност, търговия, консултации и въобще всичко, с което се занимаваме, може да се пробвате при нас.

E-mail за автобиография и мотивационен текст: retropcmania@gmail.com. Предимство имат хората с писмена култура, онагледена с лични постижения в блог, Facebook, видеоканал и др.

Търсим комбинация от следните качества:
  • Фен на качеството във всичките му измерения, от техника, през услуги до начин на живот; 
  • Маниак, за който няма невъзможни мисии; 
  • Организирана личност и педант; 
  • Творческа и креативна личност; 
  • Висок морал; 
  • Лоялност към Мисията на RMania: "елитна техника за елитни клиенти"
  • Здрав дух в здраво тяло.
Препоръчваме на кандидатите да си дадат сметка, че контролът на входа е сериозен!

Ще си поговорим сладки и нереални приказки на първото евентуално събеседване, но след това предстои теоретичен и практически тест на кандидата.

Стартовата заплата ще се базира на входящия тест, а последващият и ръст от резултатите на следващите изпити.

Икономическо обобщение на RMania. В България не са проблем ниските заплати от "работодателя - експлоататор". Пазарът на труда при нас е под постоянен натиск да бъде деформиран. Обществото иска да изнасили работодателя да бъде не бизнесмен, а благотворител. Благотворител, който плаща на калпави хора да се явяват на работа, а не да работят истински, ползотворно и креативно. Натискът от общество и държава върху бизнеса да толерира и субсидира некадърност води до оттегляния на фирми в чужбина и до фалити. Тези дефекти на пазара на труда при нас водят до застой на работните умения и емиграция на способните. Не всички емигрират заради ниските заплати, а най-вече заради последствените си колеги, последствената заради персонала си организация, в която няма перспективи за развитие.

5 коментара:

Unknown каза...

Направо си ми взел думите и мислите! Подкрепям последното твърдение с 2 ръце и 2 крака!

soregashi каза...

Губиш ме само малко в изискванията. Не познавам много творчески личности, които да са педанти, нито педанти, които да са големи творци. Не познавам и много хора, които да събират адекватни и широки познания по всички изброени теми.
Иначе обобщението е право в десятката.

GName каза...

Мога да кажа, че когато работех в САЩ, разликата между формата за контакт и същинският договор за работа беше, че ми видяха името. Дръпнаха ми формата за контакт и направо ми дадоха да си попълвам договора. Отвсякъде в края на лятото ме поканиха да дойда и следващата година. Там където работят българи студенти, още дълго ще ни помнят като работливи и схватливи хора. Нямам панацея за българският работодател, но мога да кажа, като човек сменил много работодатели в България - нещо дълбоко не е наред! Не със всички работодатели и не във всички аспекти, последните ми работи бях години на едно място, но отново не се чувствах щастлив, оценен и заплатен. Един човек който работи в софтуерният бизнес беше казал, че на българският работодател му липсва опит и хора от които да го черпи, защото за разлика от белите страни, където има форуми за обмен на опит и всеки си казва грешките и добрите практики които е открил, тук това все още е невероятна новост. Затова когато някой оплюва резултата от усилията си (намиране и отглеждане на желаният работник), е добре да погледнете как го правят хората на запад и по точно какво се очаква от един работник. Ясно е, че всеки работодател е щастлив да намери човек който живее за работата си, знае всичко, прави всичко със светкавична бързина и създава невероятен продукт, но такъв човек в САЩ ще взима като заплата вашият месечен оборот на фирмата и ще управлява или консултира управлението. Успех с начинанието!

Jivko каза...

Не съм съгласен. Ако ли беше така, нямаше да аутсорсват тук примерно софтуерната разработка, за да ни плащат по-малко(по европейски критерии, иначе за България добре), а да изнасят труда ни в чужбина за висока цена.

Paps каза...

Съм и не съм съгласна с автора тук. Да, вярно има много хора, които са велики само на думи и когато дойде време за действия, нещата не са толкова "розови". В същото време има и хора, които знаят, могат, правят и получават същото, което и описаните в предното изречение. Мисля, че проблема е и на работодателите и на работниците. Реално, повече от половината български работодатели нямат дори качествено висше образование (всички знаем как се завършва УНСС, ИУ-Варна или който и да е български университет). Да не говорим, че хора, завършили "икономика на строителството", работят или стават работодатели в сфера, която няма нищо общо с образованието им. За да можеш да си "качествен шеф" би следвало да знаеш как да си подбираш персонала, след това основите на това как се управлява този персонал, как се мотивира, как се поощрява или накзва. Реално, такива работодатели са рядкост. Повечето гледат на работниците като на "ботски ресурс; ненужен разход' и забравят да погледнат отвъд.
В същото време, като стане въпрос за работниците... Има хора и хора. Но такива с качества наистина са малко. Тук съм съгласна с автора, че и работниците малко или много се опитват да изтискат работодателите. С цялата тази "мечта" да "работиш на компютър в офис" и с цялата "престижност", която се дава на този тип работа, всеки си мисли, че може да го прави. Мда, отстрани изглежда лесно, стоиш си на столчето, цъкаш си нещо, става 5 и си заминаваш. Никой не признава качества като "организираност, проактивност, амбиция за развитие". Всеки свързва развитието с пари.
Била съм на какви ли не интервюта в ролята на интервюиран и интервюиращ. Ставала съм свидетел на доста потресаващи неща. Идвали са хора, които открито си казват "искам да работя на компютъра. Не знам какво, но искам да е на компютър, в офис". Друг е въпроса дали става за тази работа. Била съм и на друг тип интервю, в което ми отговориха, че съм "прекалено квалифицирана и не могат да си ме позволят". А дори не бяхме говорили за заплащане. Без да знаят колко искам, те си ме отписаха.
Монетата винаги има 2 страни. Проблемът ни е общ - манталитета и виждането ни за света.

Публикуване на коментар

Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.

Най-четени за последните 30 дни