В нашата тестова лаборатория пристигна чудесна мултимедийна машина на HP - Pavilion t3615 с TV Tuner и множество екстри. Добро дъно, DDR2 памет, PCI-E слот, тоест пълноценна AM2 платформа. Но със Sempron 3500+. Веднага решихме да го сменим с
Athlon X2, както сме правили многократно. Този път обаче решихме да се "подиграем" със Semprona и да покажем, колко по-добър е двуядрения му събрат. Две години тотална маркетингова пропаганда ни внушиха, че двуядрените компютри са повече от двойно по-производителни от едно-ядрените. Колко потребители обаче реално са проверили това? Чустваме се като пионери в тази задача...
Първо за машинката на HP - чудесна изработка, масивна ламарина, тиха и компактна, добър дизайн, имитиран многократно от китайски производители. Компютъра е чешко производство, което за пореден път ни показва, че "великите български специалисти и мощна компютърна промишленост" са една измислица. Компютри и компоненти с успех се произвеждат в Полша, Унгария, Чехия, Източна Германия, но не и в България.
Какво представляват двата процесора, тествани в нашия Pavilion t3615? AMD Sempron 3500+ бе доста пъргав за времето си процесор и доказателство, че само с 2.00GHz с успех може да се натрие носа на 3.06GHz-вите Celeron-D, че даже и на много от Pentium 4-ките.
AMD Athlon X2 3600+ бе сред първите наистина двуядрени процесори, за разлика от имитацията нa двуядреност - Pentium D.
В нашите тестове използвахме следните видеокарти:
- вградената GeForce 6150LE - една от най-добрите дори и сега чипсетни видеокарти, която може да се справи с много от задачите си;
- ATI Radeon X1550, чудесно изработен от GeCube. За съжаление видеокартата е с DDR2, което не и позволява да развие потенциала си;
- ATI Radeon HD2600XT - истинско чудо в средния клас преди година, която обаче и в днешни дни запазва привлекателна производителност. Участва само при теста на двуядрения процесор;
- NVidia GeForce 9600GSO - 768MB-а карта със 192-битова шина, страхотна карта на добра цена, която е актуална и в средата на 2009-та година.
Ще си позволя малко да се отвлека - незнайно защо на нашия професионален LCD - NEC 1970NX (S-IPS матрица), видеокартите на ATI показват много по-сочна и ярка картина, за разлика от студената картина от NVidia.
Компютри от този клас се ползват най-вече за развлечение и игри (колкото и това да се прикрива от повечето потребители). Затова започваме сравнителните тестове с популярните графични тестови пакети - 3DMark.
Сериозна изненада! С вградената NVidia видеокарта, едноядрения Sempron е напълно равностоен на AMD Dual Core.
Изненадата се затвърждава и от ATI Radeon X1550, който и при двата процесора демонстрира почти еднаква производителност.
Разликата вече е осезателна, но пак не е очаквания погром над ниско-бюджетния Sempron.
Досегашните тестове бяха DirectX ориентирани. Може би в OpenGL среда AMD Athlon X2 ще развие потенциала на двуядрената архитектура.
В Aquamark такова предимство явно няма, абсолютно еднаква процесорна производителност, а разликите се получават от "симпатията" на NVidia 9600GSO към двуядрения Athlon.
Професионалния графичен OpenGL пакет SPEC ViewPerf също не намира разлика между двата процесора.
Тук вече виждаме сериозна разлика - двуядрения процесор рендерира сцени двойно по-бързо от едноядрения Sempron.
Старичкия вече PCMark 2002 не вижда никаква разлика в процесорите и даже дава леко предимство на по-високочестотния едноядрен процесор.
Тестовите модули на Everest намират почти двойна разлика при ъпгрейта ни към двуядрен процесор.
Доста ни изненада математическия тест Super Pi и то не само защото Sempron 3500+ е победител в него, но и заради прекрасния резултат на AMD Sempron, който демонстрира производителност на нивото на Pentium M и Pentium D.
Ако сте добър шахматист и искате да играете със силен съперник, двуядрения процесор е вашия избор. Ако сте по-слаб в тази игра, изберете двойно по-слабия Sempron.
Заключение. Приятно сме удивени, като любители на ретро-машинките, че едноядрен процесор и то от по-ниския клас на AMD се оказва равностоен в голяма част от приложенията на двуядрения Athlon. Голямото предимство на двуядрената архитектура се забелязва в приложенията, оптимизирани за работа с многоядрен процесор, при рендериране, някои математически изчисления. Ъпгрейта си струва, но не е чак толкова забелижим, колкото по-голямата част от потребителите очакват.
Както и в други статии, в края публикуваме всички снети резултати.
0 коментара:
Публикуване на коментар